За патрона

Петър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик.
Роден 1795 г. (според други източници — през 1799 или 1800 г.) в Котел, той живее в Брашов за известно време. Учи в местно килийно училище, после се хваща на работа. Двайсетинагодишен отива в Букурещ, където учи в добро гръцко училище, а по-късно с помощта от сънародници – в различни университети в Европа. Става лекар, но се отдава и на научни занимания. Петър Берон дарява средства за подкрепа на много български училища.
През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Буквар с различни поучения“, или т.нар. „Рибен буквар“, погрешно наречен така заради изобразения в края на книгата делфин (всъщност делфините са бозайници, а не риби). Това е първият български буквар изобщо, и е издаден от Берон в Брашов.
Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина.

Паметна плоча на Д-р Петър Берон в Хайделберг.